you owe me nothing

Това е един дълго чакан блог, чието име беше решено за няколко секунди. Аз по принцип дълго умувам, когато трябва да избера име на нещо - нали името определя или изявява определена част от същността. Та трябва добре да си паснат. Но този път някак дойде изневиделица - първо по инерция от току-що проведения разговор, а после и като много вътрешно настроение.

Пишещата част от мен е тази, която може да каже на света: "you owe me nothing". Това е онази независима, търсеща и будна част, с която най-сетне съм готова да се свържа отново.

баби

В автобус 72 се качи една баба. Беше на около 70. Със златна халка на безименния си пръст, съвсем обикновена - масивна, изчистена, без гравюри и украшения по нея. С вълниста, подстригана късо коса - явно боядисвана в домашни условия - тъмно русо отпред, но останала бяла от задната страна на главата й.

И както я гледах, подпряла се на една от седалките, изведнъж ме сви стомаха - усетих колко ще ми липсва тяхното поколение след.. хайде, нека бъдем щедри - 20 години. Ще ми липсват тези баби на по 70-80 години, дето още си носят венчалните халки на безименните пръсти. Ние почнахме да уреждаме правно развода още преди да сме се оженили.

Ще ми липсва непосредственият начин, по който се заговарят - понякога с по-младите, връстниците на техните внуци, но най-вече откритият начин, по който непринудено се обръщат една към друга или към някой дядо и от абсолютно непознати започват раздумка я за някой конкретен битов проблем, я за деца и внуци - кой къде е и с какво се занимава, я за нещо друго, което ги вълнува. Някак суетата и несигурността на по-младите да се запознават помежду си не ги вълнува вече и е отстъпила място на едно много земно, непретенциозно чувство на свързаност с хората.

Може би някому се струват превзети разказите им за старите времена, но аз бих могла да ги слушам с часове как сладко си хортуват и споделят, съгласяват се и се надприказват. Имат толкова възхитителни комуникативни умения!

Ах, как ще ми липсват тези баби и дядовци с анахроничната им увереност за това кое е правилно, добро и кое - зло.

Поддържащите се баби с позавехнали, но много качествени дрехи с ръчно правени копчета, дето вече никъде не можеш да ги намериш.

И онези, неелитните баби също - с дрехи, освободени от суета, сложени просто, за да покрият или стоплят тялото. Дето са събрали тонове опрощение и разбиране. Дето ще разкажат една история, в която всички са хора - и изнервената снаха, и неудачният й съпруг, и децата. С някаква топла, тиха, невзискателна обич ще облекат целия свят. Защото толкова е преживяно, че всичко може да бъде разбрано. Защото вече няма какво да се губи - младостта, здравето, половината приятели, даже спомените ги няма. И е останало само простичкото живеене.

Ще има нови баби, разбира се. И те ще са хубави, но много различни.